• 02.05.2012, 08:11
Оценете
(4 глас/a)

M1126 STRYKER ICV, Trumpeter; 1/72

    M1126 STRYKER е американски осем колесен БТР, използващ задвижване 4x4, т.е две двойки колела са задвижващи, другите не са. Машината се произвежда от САЩ на базата на канадския LAV III. Използва се на въоръжение в САЩ от 2002г. като на основната база са създадени няколко различни модификации. Едната от тях е и представената от мен – ICV. Съкращението означава Infantry Carrier Vehicle.


Модела, който ще представя и който съм избрал за изработката е на Trumpeter, мащаба е 1/72, каталожния номер е 07255. Тъй като модела ми е купен от борса, няма кутия, за това прилагам снимка на бокса от Интернет:


        
Капакът
  Когато отворите кутията, няма да видите много. Модела е разположен на една – единствена платка и има около 52 детайла, заедно с двете части на корпуса. Сета включва въпросната платка, двете части на тялото, които са отделно от платката, осем гумени колела и малък декален лист. Качеството на кита е на ниво. Бих казал, че е доста добро.  .  

Съдържанието  Пластмасата е сива, лека, не е груба и е лесна за работа. Модела не е никак сложен и по правило се води weekend edition, сравнително лесен и бърз за изработка. За изработка е даден варианта ICV, по модела няма никакво раздвижване – няма как да бъдат оставени отворени люкове, показан двигател или да има нещо подвижно. .

    Първоначалната идея за изработката беше да е директно от кутията, защото видимо самия модел е доста детайлен и доста от нещата са или излети с корпуса, или са дадени като отделни части. Като вариант исках от самото начало да е машина участвала във войната в Ирак или в Афганистан. Спрях се на Ирак, както и през цялото време след това съм предържал към тази идея.

    
    След като събрах достатъчно снимков материал, по който да се водя, работата по модела започна. Първото нещо, което направих е да разгледам добре дали все пак нещо от Trumpeter са пропуснали в детайлировката. Съмненията ми се оказа правилни и установих, че тук – там има дръжки, които не са дадени като детайли, или пък други детайли не ми харесват чисто визуално. За моя радост тези детайли бяха само един чифт, а това са местата за поставяне на тубите с гориво и вода. По принцип фирмата Eduard предлага фотоец за този модел, в два различни варианта. Но аз лично, гледайки единия, бих казал, че всеки с малко усилия може да си изработи същите неща у дома, без да се налага да пръска излишно пари за фотоеца.

  Ето как и започна първоначалното сглобяване на модела. Като първа стъпка реших да направя двете метални дръжки, отзад на десантната врата. Не беше особено трудно, материала, който съм използвал е метална тел от проводник. Мери се необходима дължина, режи се парче и се прегъва. Тъй като детайлите са метални е хубаво да се ползва лепило, което е в състояние да ги закрепи за пластмасата. Аз лично предварително, преди поставянето правя две много малки дупки в пластмасата, където ще легнат краищата на дръжките, там посредством игла, капвам малко лепило в дупката, леко мажа с лепило и самия метален детайл. После поставям на съответното място чакам да изсъхне и готово.
    Следващата стъпка, която избрах беше да поставя окачването на машината. Тъй като по-голямата част от него е излято заедно с корпуса, детайлите необходими за поставяне са малко. Тук няма нищо трудно, детайла се отделя от платката, пили се излишното, за да си личи свръзката с платката и детайлите се лепят. Тук не съм правил нищо допълнително. 
.

  След като приключих с тези две операции, реших да сглобя трите основни половини на корпуса – двете части на тялото и десантната врата. Тук бих посъветвал добре да се лепи и след слепването на двете половини на тялото, то добре да бъде прехванато със стяги, за известно време, за да укрепнат частите. .

     Щом приключих с тялото реших да се захвана за колелата. Както споменах в ревюто на кутията, гумите са от гума, винилови са, а джантите са дадени като отделни детайли. Разбира се те са осем на брой. За пръв работих с винилови гуми и в началото ми беше неясно точно как се работи с тях. След няколко опита, ми стана ясно, че може да гънат и работата с тях е сравнително лесна. За съжаление не знам как се правят винилови гуми да изглеждат като сплескани, с идеята от натоварването да се деформират, за това ги оставих в състоянието, в което са. При направата на колета срещнах известно затруднение в наместването на някои от джантите в гумата. Те се поставят посредством натикване. Получи се така, че някои от детайлите не влизаха особено лесно и правилно в гумата. В следствие на това се получават леки кривини, които показват, че гумата не е легнала съвсем правилно на джантата. Но чрез моите опити за наместване успях максимално да отстраня този проблем, а там където все пак гумата леко е кривнала е останало в задната, невидима част, т.е под тялото. Ето и резултата. На тези снимки гумите не са поставени окончателно и не са лепени, тази стъпква оставих за съвсем накрая. 



     Умишлено преди поставянето на джантите съм ги боядисал в пустинно жълто на Model Master. Идеята е, че като стигна до тонирането на модела, жълтия цвят да ми помогне по-добре да ги тонирам. Все пак нали е машина движеща се в пустиня. Иначе джантите трябва да са зелени, като самия модел.

И така, продължавам нататък с работата по модела. Следващите неща по модела са основно от комплекта, тук нищо не съм преработвал, нищо не съм прекроявал, просто съм свалял от платката и съм лепил по модела. Изключение е това, че добавих още няколко дръжки по самия корпус на модела. Също така някои фуги са китнати, колкото и добре да пасваха частите, остават разни леки цепнатини, които е добре да бъдат запълнени преди боядисване.

  Като доработка, освен въпросните дръжки, реших да направя и допълнителната поставка за duke-антена, която пък по-късно също изработих от подръчни материали. Това е бялата, дупчеста лента в лявата част на модела. Изработена е от пластмаса, от кофичка за мляко, предварително разчертана по схема, надупчена и залепена. Точно под нея, но отстрани на корпуса истинската машина има механизъм за прибиране и изваждане на буксирно въже, което минава отгоре по корпуса и през специална ниша, след което може да бъде закачено за някой от тегличите. Този детайл при модела не е направен, само е загатнат, искаше ми се да го изработя, но не успях. Ако бях, щях да добавя и въпросното въже..



    На последната снимка е въпросната duke-антена. Това е първоначалния модел, който направих, в последствие, направих нова, защото тази при боядисването се разпадна. Идеята на тази антена е да заглушава радиосигнали около машината. Служи за заглушител на сигнал от мобилни телефони, посредством, които се детонират самоделни бомби. Доста от машините в Ирак и Афганистан, не само STRYKER, но и друг род превозни средства я използват. Тъй като е характерна за района реших да я направя. Изработена е от парчета разтеглен литък. Разтягането става като парче пластмаса, обикновено от рамката на платката се нагрее и се разтегне до необходимата дебелина и дължина.

  До тук вече модела е готов практически на 70%, остават му само колелата, дребни детайли от комплекта, боядисване, декали и тониране. Аз обаче реших да си поиграя още малко с него. Едно от следващите неща е това, че реших да подменя държачите на тубите за вода и гориво в задната част на машината. Тези, точно от двете страни на десантната врата. При модела тези детайли бяха доста дебели и груби, и нереалистични. Всъщност това са единствените детайли, които могат да подразнят някой и не си пасват с останалото качество на модела. И в крайна сметка реших да не ползвам тези от модела, а да си направя сам, мои.
    В началото мислех, че ще ми е доста трудно да изработя тези два детайла, но се оказа, че се получиха много лесно. От снимките, които бях намерил, огледах добре каква е формата и пропорциите. Отново взех парче пластмаса от кофичка за мляко, разбира се бяла. Разчертах необходимия детайл, разгънат, изрязах го, след това по предварително разчертани линии прегънах, където е необходимо за да се получи формата. Прегъването става като прокарвам по линиите скалпел, той прави линия в пластмасата и после се прегъва лесно. Същото повторих и се получиха два детайла. След което бяха залепени. Тук може да се поставят и тубите от комплекта, но аз ги поставих по-късно, защото избрах да са в различни цветове. Един за тези с вода и друг за тези с гориво.
    Окръжностите в стените направих като ги разпробих с бургия, с подходящ диаметър..


 

Тагове
  • Сподели
Към началото