• 25.01.2012, 10:47
Оценете
(4 глас/a)

Първоначалната ми идея за модела беше да е чисто експериментален, т.е. да тренирам на него някои техники. Явно имаше ефект от тренировките, след като се класира на 3-то място на изложбата в Ниш. 

И така става въпрос за този модел:



Подготвих се с няколко снимки на експоната в МАП (музей на авиацията - Пловдив) 

Нитове

Едната ми идея беше да го "нитовам" изцяло. Разгледах няколко модела в 1:72, да видя как фирмите са показали нитовката и забелязах, че има две тенденции в пресъздаване на нитовката.

Едната е да се пресъздаде реалистично нитовката до колкото е възможно и в правилния мащаб (например както на по-новите модели на ICM). В този случай нитовете са доста дребни и много нагъсто. Гледани от малко по-голяма дистанция, да речем над 70см вече или не се виждат или се виждат по-скоро като линийки.

Другият вариант, който видях като нитовка е да се покаже нитовка тук-там като определено има логика в опростяването. Нитовете са по-големи за мащаба и по рехави. Най-вече се слагат нитове само на едната страна на панела. Естествено е грешно, ако се гледа достоверност, но погледнат като цяло модела, визията е много по-добра. Модела оригинално си нямаше нитове. Аз, както се вижда от снимката, избрах да го "украся" по вторият начин. Ето какво имам предвид:



 Докато го нитовах на горната половина на крилата и тялото, всичко беше нормално. Като стигнах до долната част на крилата се загледах в изтумбените части на колесниците и видях, че са много грешно дадени на модела. Даже не виждам как този модел може да се направи със спуснати колесници, без доста да преработя модела. Тотално разминаване в капаците на колесниците. На снимката се вижда  как изглежда модела и оригинала.

Странно, но ако се направят затворени става. Е, така и реших... без преработка (не ми се занимаваше) и даже зарязах нитоването от долната страна на крилата модела си остана с прибрани колесници, на стойка, в позиция за атака, с носа надолу.

Панелните линии на места бяха толкова плитки, че чак се губеха. Наложи се да ги преразшия почти изцяло наново.

  И така процеса по лепене и боядисване не го снимах, тъй като целта на този модел е да си поиграя с няколко техники за състаряване. Ето изходното състояни, боядисан с основните цветове отгоре зелено и кафяво, отдолу светло-синьо/сив. Боите са според инструкцията с бои на ModelMaster акрилни. Седалка и приборни табла, боядисани според инструкцията, като накрая минати със "суха четка" със сребърна боя. Отдолу, за сега без колесниците и капаците им. Важно условие беше основните цветове да са акрилни, за да мога да използвам следващите техники за състаряване.



Състаряването не ми е от особено интересните занимания и затова всякакви варианти на състаряване, с прости средства е особено цено за мен. Оказа се, че освен да се правят "олющени" самолети  има описание и за други техники за състаряване. Естествено всичко е на принципа "бързо и лесно"  

Досъчиних си някои неща, така че да ми пасва на моите представи и възможности. Важно е в каква последователност ще се прилагат техниките. Също е много важно, че има значение какъв тип са боите. Трябва основните цветове да са с акрилни бои, който се втвърдяват до ниво да могат да се пилят и да са устойчиви на емайловите разредители.
За конкретния модел използвах акрилни бои на Model Master от серията 40хх (сигурно и други марки стават, но аз тествах с тези)

Последователността е от съществено значение.

* Шлайфане на боята с шкурка 2000.

Целта е да се изравнят неравностите от боядисването, да се заличат ръбовете/праговете, където се сменят цветовете и да се подготви гладка повърхност за ваденките.
Сигурно изглежда много странно, но аз не успявам да докарам равна повърхност нито на боята нито на лака, независимо дали е с четка или с аерограф (е толкова си мога). По-лесно ми е да нанеса по-дебел слой боя и после да го изпиля. Става много добре , вярно малко трябваше да посвикна да не протривам боята по ръбовете, ама бързо му свикнах.

Ето и как става шлайфането:
накисвам шкурката да и поомекне малко хартията във вода (1), изрязвам си лентички от шкурката и пиля равните повърхности (2), по-трудно достъпните места ги минавам с по-тънка лентичка, която държа с пинсети с тъпи върхове (3), Всичко това, разбира се с много вода. Затова боите трябва да са добре изсъхнали и устойчиви на вода.



* Лепене на ваденки

Тук едва ли има много за показване, но да спазвам последователността

Боята е изпилена т.е. достатъчно гладка е, за да прилепнат хубаво ваденките и да не остават мехурчета под тях.
Използвах химията на Gunze Setter и Softer.

Първо изрязвам ваденкатите, които ще лепя (1), Намазвам мястото където ще сложа ваденката с Mr. Mark Setter (2), Слагам ваденката, намествам я на точното място и леко я притискам с клечка за уши.

Върху ваденката нанасям Mr. Mark Softer като гледам да не годи много извън границите на ваденката (в случая боята е устойчива и не и действа тази химия, ноо все пак ) (3), Отново с клечка за уши започвам да притискам ваденката, така че да придобие релефа на модела (4), Като започне да се размеква е възможно да започне да се нагърчва по краищата, внимателно с притискане се изправя и заглажда цялата и повърхност. Натискам и по-силно докато влезе във фугите. Много трябва да се внимава да не се търка, че ваденката е мека и може да се нагърчи непоправимо. Трябва да е само с притискане или валиране, но да се избягва триене, търкане и подобни. Ето как изглеждат вече залепени (5).



Ако прилепне хубаво, прозрачния слой почти не се вижда, но ако повърхността на боята не е била много гладка или по някакви причини ваденката не залепне добре, прозрачната и част седи все едно е от сребърна боя или бял мат.

На този етап прозрачния филм все още се забелязва, най-вече защото боята е матова, а ваденката е гланцова. Това не е проблем, крайният матов лак прикрива добре този ефект.

И така налепих всички ваденки



* Олющвания по корпуса.

т.е. да се вижда метала на места където е паднала боята. На това май му викат чипинг.
За разликата от стандартната техника, "олющените" петна ги боядисвам след основните цветове (а не предварително да боядисам модела със сребърна боя).

Как ги направих:
* използвах емайлова боя Silver на ModelMaster. Боята трябва да е емайлова за да може да се коригира ако се наложи.
* с тънка четка номер 0 (или 00) нанасям боя на случайни места по модела. С четката вземам достатъчно боя за да мога да "нарисувам" едно петно, но в никакъв случай да е суха или полу-суха четката. Идеята е ръбовете на петното да са резки без да има следи както при "суха четка".
* всъщност хубаво е човек да има познания къде са "случайните места" където може да бъде обелена боята. Е аз използвах картинката от капака на кутията да гледам къде са олющванията
* има и някакви основни правила къде да се боядисва:
** по ръбовете на панелите
** около нитовете, без самия нит (ако разшивката е вдлъбната, боядисвам смело и върху нита. После ще се оправи и нита...)
** по-големи петна на гладки овърхности

Ето как изглежда моя опит



Като видях как изглежда, реших че много големи петна съм направил. С кухненска салфетка леко навлажнена с емайлов разредител на Revell (разредителя на Ревел много добре разтваря емайловите бои на ММ) забърсах крилата за да обера част от сребърната боя. (независимо колко е изсъхнала, разредителя успява да я забърше).
Това обаче се оказа грешка видът на модела на този етап е малко стряскащ, но петната трябва да останат малко по-големи и видими, иначе после се заличават от следващите процедури.

Ето общият вид, но вече позабърсан т.е. петната се смалиха значително


Тагове
  • Сподели
Към началото